СТАТИИ И ПУБЛИКАЦИИ

МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Употребата им,еволюцията им,фактори за възникване и еволюция, характерните им особености, музиката в живота на египтяните

                                              Автор : Александър Митев
         

  ”Музиката се ражда в човешкия мозък-първоначално като звук,а след това като поредица от звуци,организирани по определен начин.После тя започва да търси път към другия човек.Защото музика без общност,независимо колко малка е тя,не може да съществува.Защото музиката е форма на комуникация.” (Божидар Абрашев)

  

   Музиката съпътства живота на всеки човек от древността до наши дни.Тя бива изразявана по различни начини и с различни инструменти.Музиката се използва като изразно средство и емоционално обогатяване за забави, военни сигнали ,религиозни и официални церемонии .Ние нямаме идея как е звучала тази музика,защото тя не е записана със символи или ноти и не е достигнала до нас,но има запазени текстове на песни. Ние разполагаме със запазени факти за съществувалите музикални инструменти в Древен Египет, благодарение на най-различните извори, стигнали до нас.Повечето от тези музикални инструменти са прародители (предшественици) на съвременните класически инструменти.

 Идиофонните инструменти  представляват най-простите африкански инструменти. Древните Египтяни правили техните идиофони  от две части .Материалите за направата им били предимно зъби от хипопотам,слонски бивни,камък . Идиофонните инструменти не са имали определена височина на звука,предимно тракащи. и дрънкащи.Те  били гравирани,дърворезбовани и украсявани.Познати идиофони от Древен Египет са: систриума (обикновено се е изработвал от бронз и е бил украсяван с изображения на бог Бес или богинята Хатхор,появата му е във времето на Новото царство),наосистриума, кастанети, дървени хлопки .

     Науката,която изучава историята,еволюцията,устройството и систематизирането на музикалните инструменти,се нарича органология или органография.Тя е дял от теоретичното „музикознание”.За органологията  терминът инструмент  е всяко тяло,което издава звук и се използва за естетично възпроизвеждане на различни звуци.Историческия преглед върху музикалните инструменти,направен от много музикални изследователи, прави заключение,че най-ранните инструменти  са ударните.От струнните инструменти , възниква първо арфата и цитрата .Те са предшественици на лъковите инструменти.Морските рогове и животинските рогове са познати духови инструменти за времето си и са предшественици на събременните медни духови инструменти.В съвремието повечето хора се срещат с европейски музикални инструменти,които водят началото си от Древен Египет и други древни цивилизации,както и източни култури. .Като информация за характера на египетската музика е достигнало до нас,че тя е била звучна,нежна и много мистична.

    Еволюцията на музикалните инструменти се дължи на дългия извървян път на социално контактуване между народите,миграцията на населенията, кръстоносните походи и различни конфликти- военни и държавни. Западноевропейски принос има в еволюционното многостранно култивирано усъвършенстване на идейно взаимстваното от изкуствата на другите духовно развити народи,какъвто е и египетския народ.Върху тази основа се появяват и развиват класическите музикални инструменти и до ден днешен. За египтяните музиката и танца заемат важно място в техния живот още от най-дълбока древност.В Древен Египет имало специални сгради ,както и най-различни зали за представления.Било е навъзможно да няма музика на религиозни празници и угощения.

 Класификацията на музикалните инструменти се основава на начина по който се излича звука и включва основни пет категории:
-аерофони (извличането на звука се извършва с помощта на въздушна струя)
-идиофони (инструменти,които са създадени от материал,който произвежда звук)
-мембранофони (звукът се произвежда от мембрана или опъната кожа)
-кодрофони (възпроизвеждането на звука се получава посредством опъната струна)
-електрофони (посредством електрически ток)
 
   Преобладаващите инструменти в Древен Египет били арфите (държани на рамо,на колене,на маса),флейти-напречни и трансверсивни (направени от една или две тръби),тамбурини със звънчета,единични и двойни барабани,полусферични метални цимбали,кастанети от дърво,дървените хлопки (служили за отмерването на такта) и др..

Аерофонните инструменти в Древен Египет се изработвали от разнообразни материали. Те са били най-използваните музикални инструменти.Египтяните изработвали аерофоните (флейти,по-прости свирки,рогове и прости тромпети) от бамбук,тръстика,дърво,животински рога,слонова кост . Познатите в историята духови инструменти са мизмарът,флейтата (в началото тя е била дървена, а по-късно метална),тромпет(военен),кларинет,авлос,олифанти и др..

  Мембранофонните инструменти в Древен Египет са наподобявали барабани с различна големина по които хората са удряли с ръка,изкривени палки и други уреди за триене.Те били кръгли или продълговати с опъната върху тях кожа,обшивана с върви като мрежа.Също така кръгъл или четириъгълен тамбурин, с който танцьорките  сапровождали танците си . Най-различни по големина гонгове и др..

  Най-значителни за египтяните били кордофонните музикални инструменти. Най-древният струнен инструмент на египтяните е била арфата. В гробниците на Мемфис тя е представена в първоначалната си форма във вид на лък, на който са натегнати няколко струни. . Усъвършенстване на този инструмент се изразявало в прибавяне на лък , увеличен брой на струните, а по-късно и резонансна кутия. Често  арфите на царския оркестър били украсени с позлатявани, с най-различни релефни изображения или живопис.Можем да видим в гробниците в Бени-Хасан . Въпреки усъвършенстването й, арфата е била  тежък и голям инструмент и си е останала такъв до началото на Новото царство. Има и друг род арфи, създадени чрез съединение на литаври  с арфа, чиито струни са изработени от конски косми .По-късно се правят триъгълни арфи и други, с увеличен брой струни от 6 на 22.В периода на Новото царство се забелязва разнообразие в изработката на струнни инструменти.
Доказателства за това са картините в гробниците в Дендера.Там  редом с големите лирообразни арфи са представени по-малките нови арфи от огънато дърво с подставка, на която египтяните свирели прави. Изработвани от дърво и понякога облицовани с кожа.Лирата навлиза като инструмент по времето на XII династия,а усъвършенстването и е през периода на Новото царство. До наше време са се запазили няколко дървени лири, напълно съответстващи на изображенията на паметниците. Един екземпляр, в прекрасно състояние, се съхранява в Берлинския музей.Египтяните имали и други инструменти,които приличат на китара и лютня.Всички тези струнни инструменти заедно с флейтата,са представлявали египетския оркестър, в който такта отмервали жените, пляскайки с ръце или чукайки по хлопки.

___________________________________________________________________________

Библиография:

1. Абрашев,Божидар  ; Гаджев,Владимир-Енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света-издателство „Кибеа”, гр.София –стр.6-29

2. http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=16714.55;wap2

3.Тилдесли,Джойс;превод Матренцева,Екатерина – Енциклопедична поредица „Отркивател”-Древният Египет-издателство „Фют”,2009-стр.32-33
4. Манева,Мая – Инструментознание-Пловдив,2009-стр.5,9
 

___________________________________________________ 

София 2013 година

_________________________________________________

                                                                                ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ !

_________________________________________________

      

Инструменталната музика на

 Георг Фридрих Хендел

                                                                               
                                                       
                                                   Автор : Александър Митев

 

   Кой е Георг Фридрих Хендел?

  Георг Фридрих Хендел е композитор, представител на творците от бароковата епоха.Често барока като термин не представя определен стил и направление в изкуството.Свързва се с усещанията на хората за разкош и великолепие.В този период творят много композитори-А.Вивалди, А.Скарлати, Д.Телеман, Х.Пърсел,Й.С.Бах и др..

  Георг Фридрих Хендел се налага в музикалното и обществено пространство чрез творчеството си и силната си вътрешна посока, както и нюх към самопродуцирането и бизнеса в изкуството.Той е от малкото композитори,които продават своето творчество в различни европейски държави.Животът му е свързан с много благополучия и спадове,но това не го сломява.Той е изкусен познавач на музикалните жанрове и стилове,както и блестящ клавирен импровизатор.Композиторът е почитател на творчеството на Димитрих Букстехуде (немско-датски органист и композитор,чиято музика се включва в традиционния репертоар за орган и често бива изпълнявана в църквите и до днес) ,което оказва голямо влияние и в творчеството му. Музиката на Букстехуде влияе върху творчеството на европейската музика през бароковия период,включително и на Й.С.Бах.Хендел се почита се като национален композитор на Англия.Автор е на над 40 опери,оратории („Саул”- 1738/1739г;”Израил в Египет”-1738/1739г.;”Месия”- 1742г.;”Самсон”-1743г.;”Йосиф”-1743г.; ”Иуда Макавей”-1746г. и др.),concerti grossi,концерти за орган и оркестър ,сюити за пиано,оркестрови сюити и др.

 Инструменталната музика и стил на Хендел-характеристика

  Хендел притежава обширно инструментално музикално-композиторско творчество-сюити, сонати, триосонати,клавирни пиеси,концерти и др.

 Хендел прекарва част от творческия си път в Италия,в двора във Флоренция. Запознат и започнал да живее с културните особености на италианския двор и възприятия,Георг Фридрих Хендел се прочува с  импровизациите си на орган и клавесин.В Рим той се запознава с инструменталната музика и актуалния за времето си живопис.Хендел притежава богата колекция от картини. Хенделовият инструментален стил е изключително разнообразен.Композиторът набляга на нуждата от използването на инструменти,чиято популярност намалява-например гамба (теорба),както и виолата.Присъща за инструменталната музика на Г.Ф.Хендел е спонтанността и свободата,без усещане за идеите на контрапунктика.Притежава цялостност на изказа и усещане за ирационална и капризна музика.Хендел,повлиян от френската увертюра като форма и стил  ,той я прилага в концерти (напр. Концерт номер 5) . В творчеството си Хендел търси вокалния характер на темите в своите инструментални произведения,но се въздържа в изказа си.Използва изразителни и гъвкави линии,подходящи интервали и служи добре с хроматиката.Използва богат набор от стилове за своите сюити-например: лютнев стил,perpetuum mobile,богато и орнаментирано adagio,хомофонно presto,фугирано allegro и много други.Георг Фридрих Хендел е невероятен органист и импровизатор,магнетичен и завладяващ публиката.По-голямата част от органовите концерти на Хендел са в 4 части,а не в 3,както е било характерно по това време.Няма схема по която да бъдат изпълнявани бързите и бавните части в концертите му.Запазени са оригинали на ноти,върху които той е нанасял местата, където трябва да  импровизира органиста.
  Известни са 6 concerti grossi op.3 и 12 concerti grossi  op.6,които притежават качествата на свободата и фантазията на композитора при тяхното написване.Наблюдава се отново контраста като предпочитан начин за въздействие от автора .”Музика за фойерверк”  е оркестрова сюита, написана по повод народния празник по случай сключването на Ахенския мир в Лондон.
  „Музика за водата” е оркестрова сюита,написана за разходките на Георг I  по река Темза.Произведението е с увеличена група духови инструменти.

          
     Инструменталната музика на Георг Фридрих Хендел носи чертите на времето си,но остава актуална и до днес.Като музика на класическите общества за пример,тя се нарежда на почетно място по сложност на изпълнение,стилистични изисквания и форма.В днешно време интерпретаторите трябва да се съобразяват с епохата на написването на Хенделовата музика и докосването на автора с неговите произведения,чрез марките, които е оставил в нотите (отклонение от темпото,динамики, мелизми и др.).

 

                
  София 2013 година

________________________________________________

 Библиография:

1. Крачева,Лилия –Музиката през вековете-„Творци и творби” 1 част –издателство „Марс”,София 2006– стр.113-116; стр.220-228

2.д-р Белтрандо-Патие,Мари-Клер- Истовия на музиката –„Западноевропейската музика от средновековието до днес”превод от френски-издателство „Музика”,София 1997 – стр.432-435

__________________________________________________________________________
                                                                   ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ! _______________________________________________________________________